ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ПОЛОЖИТЕЛЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ХИВ

КРАТКИ НАСОКИ

  1. ПЪРВИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ХИВ
  2. ОТРИЦАТЕЛЕН РЕЗУЛТАТ ОТ ПЪРВИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ХИВ
  3. РЕАКТИВЕН ИЛИ НЕОПРЕДЕЛЕН РЕЗУЛТАТ ОТ ПЪРВИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ХИВ
  4. ПОТВЪРДИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ В НАЦИОНАЛНАТА РЕФЕРЕНТНА ПОТВЪРДИТЕЛНА ЛАБОРАТОРИЯ ПО ХИВ
  5. ИЗСЛЕДВАНЕ НА ВТОРА КРЪВНА ПРОБА В НРПЛ ПО ХИВ
  6. ИЗДАВАНЕ НА ПРОТОКОЛ ЗА ИНФЕКЦИЯ С ХИВ И НАСОЧВАНЕ НА ИНФЕКТИРАНОТО ЛИЦЕ ЗА ТЕРАПИЯ
  7. АЛГОРИТЪМ НА ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА ХИВ
  8. ЧЕСТО ЗАДАВАНИ ВЪПРОСИ
  9. ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТ
  10. РАЖДАНЕ И ПРЕДАВАНЕ НА ХИВ
  11. СЛЕД РАЖДАНЕТО НА БЕБЕТО
  12. РЕЧНИК
  13. АВТОРСКИ ЕКИП

Първичното изследване за ХИВ може да се извърши по желание или по различни медицински показания.

Целта му е да се определи, при възможност, дали даденото лице е заразено или не с ХИВ, поради осъществен рисков сексуален контакт, рискова инжекционна манипулация, вкл. и на наркотици, възможно заразяване на бебе от бременна жена с ХИВ инфекция по време на бременността, по време или след раждане и др. Първичното изследване за ХИВ се извършва със сертифициран тест за откриване на специфични антитела/антигени. Всяко лице може да се изследва с първично изследване за ХИВ многократно, като следва да се вземе предвид използваният тест и продължителността на т.нар. прозоречен период.

Безплатни първични изследвания се извършват в регионалните здравни инспекции (РЗИ) и Кабинети за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН (КАБКИС). Първични изследвания за ХИВ срещу заплащане се извършват в самостоятелни медико-диагностични лаборатории (МДЛ) или в лаборатории в структурата на други лечебни заведения. 

Провеждането на първични изследвания за ХИВ се осъществява след изразено информирано съгласие от пациента или негов родител/попечител. Изследването може да се извърши без съгласие от лицето/попечител в спешни и/или застрашаващи живота случаи.

Когато резултатите от първичното изследване са отрицателни, се приема, че лицето не е заразено с ХИВ.

Съображения. Трябва да се има предвид наличието на прозоречен период, през който не могат да се установят маркери за инфекция с ХИВ. Това е времето от деня на експозицията до деня на поява на първите маркери, които свидетелстват за ХИВ инфекция. Различните видове тестове за ХИВ имат различен прозоречен период. Стандартните имуноензимни лабораторни тестове от 4-то поколение за антитела и р24 антиген откриват ХИВ около 30 дни след инфекцията. Бързите тестове имат по-дълъг прозоречен период, около 3 месеца. Прозоречният период трябва да се обсъди внимателно с изследваното лице, за да се избегне провеждането на теста прекалено скоро след експозицията. Понякога лицата, претърпели рискова експозиция, решават да се тестват твърде скоро след това. Те следва да бъдат информирани за съществуването на „прозоречен период“ и нуждата да се изследват отново след 1-3 месеца. Маркерите за идентифициране на ХИВ, както и времето на тяхната поява и интензитет се повлияват от различни фактори, включително приемането на антиретровирусни медикаменти, имуносупресори и други.

Когато първичното изследване даде положителен резултат, той се определя като реактивен и трябва да се извърши допълнително потвърдително изследване. В някои случаи резултатът e неопределен, т.е. не може да се определи категорично като отрицателен или положителен. Това се дължи на неспецифична реакция, прозоречен период или други фактори. Пробата, която е дала реактивен или неопределен резултат, се изпраща от този, който е взел пробата (лекуващ лекар, МДЛ, РЗИ, КАБКИС, лечебно заведение) в Националната референтна потвърдителна лаборатория по ХИВ (НРПЛ по ХИВ към Националния център за заразни и паразитни болести). Пробата се придружава, с талон по образец, съгласно Наредба 47 за условията и реда за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на СПИН.

Когато първичното изследване е проведено с бърз тест с периферна кръв, на лицето се обяснява от медицинския специалист, който извършва бързия тест ( консултант, лекар), че резултатът е реактивен или неопределен и се налага да се извърши  допълнително потвърдително изследване, като се вземе венозна кръв, която се изпраща в НРПЛ по ХИВ.

Ако резултатите от потвърдителните изследвания в НРПЛ по ХИВ са отрицателни, се приема, че лицето не е инфектирано с ХИВ.

Съображения. Възможен е прозоречен период, който трябва да се има предвид.

Когато резултатите от потвърдителните изследвания в НРПЛ по ХИВ на първата кръвна проба са положителни, е необходимо извършването на повторни потвърдителни изследвания с нова – втора кръвна проба, взета чрез нова венепункция. НРПЛ  по ХИВ изпраща искане за втора кръвна проба, която трябва да бъде взета в три вакутейнера: един с антикоагулант ЕДТА (лилава капачка), един с антикоагулант хепарин (зелена капачка) и един с активатор на съсирването за серум (жълта или  червена капачка). Искането се изпраща от НРПЛ по ХИВ до лечебното заведение (ЛЗ), взело първата кръвна проба. Ако това лечебно заведение не може да открие лицето, искането се изпраща до РЗИ по местоживеене съгласно Наредба 47 за  условията и реда за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на СПИН. Пробата с антикоагулант хепарин (зелена капачка) е предназначена за първото определяне на абсолютния брой на CD4 T клетките, което се извършва в НРЛ по  имунология на НЦЗПБ. CD4 дава представа за степента на имунен дефицит и ориентира за времето на инфектиране. Важно е лицето да разбере, че незабавното започване на лечение увеличава шансовете за възстановяване на имунната система.  Пробите се транспортират с бърза куриерска поща.

Съображения: Към днешна дата се счита, че ХИВ инфекцията е доживотна и диагностицирането трябва да се извърши най-малко с две различни кръвни проби, за да се избегне рискa от грешка в идентификацията при взимане, етикетиране, изпращане и транспортиране на пробите, тяхното тестване и други.

Втората кръвна проба се осигурява от лечебното заведение, КАБКИС или РЗИ, провели първичното изследване.

Когато резултатите от потвърдителните изследвания в НРПЛ по ХИВ са неопределени, се налага да се извършат допълнителни потвърдителни изследвания с нови кръвни проби, взети с нова венепункция няколко седмици по-късно, след  инструкции от НРПЛ по ХИВ.

Съображения. В някои случаи може да се получат неопределени резултати от потвърдителните изследвания в НРПЛ по ХИВ. При някои заболявания се получават кръстосани реакции. По време на остра ХИВ инфекция, някои от маркерите може да  не реагират според очакванията и резултатите да са неопределени.

Ако резултатите от потвърдителните изследвания и на втората кръвна проба са положителни, НРПЛ по ХИВ издава протокол, че лицето е инфектирано с ХИВ. При спазване на конфиденциалност, протоколът се дава на лицето с ХИВ и то се насочва  към лечебните заведения със специализирани отделения и сектори за проследяване и терапия на ХИВ инфекция (вж. адреси и контакти по-долу). В зависимост от конкретния случай, връчването на протокола може да стане в лечебното заведение,  РЗИ, КАБКИС или НРПЛ по ХИВ. В разговор с инфектираното лице трябва да се обясни, че за всички български граждани, независимо от здравноосигурителния им статус, е осигурена безплатна антиретровирусна терапия (АРТ), както и  вирусологични и имунологични изследвания за проследяване на ефекта от терапията. Инфектираните лица трябва да разберат необходимостта и ползите от АРТ и да се насочат възможно най-бързо към лечебните заведения за проследяване и  лечение на ХИВ/СПИН. Инфектираните лица се приканват да информират своите партньори, които също да се изследват за ХИВ. С особено внимание трябва да се подходи към бременните с доказана инфекция, поради много високия риск от  предаване на вируса вътреутробно, по време на раждането и след това – при кърмене.

1.1. Реактивен резултат от първично изследване с Бърз тест.

Уведомете изследванoто лице, че резултатите от бързите тестове не са окончателни, те може да са фалшиво реактивни или да са индикация за действителна инфекция, затова трябва да се извърши потвърдително изследване в НРПЛ по ХИВ.

Вземете венозна кръв в три вакутейнера, един с ЕДТА (лилава капачка), един с активатор на съсирването за серум (жълта или червена капачка) и един с хепарин (зелена капачка), всички вакутейнери се етикетират като първа кръвна проба и с имената на пациента. Венозната кръв се взима от медицинско лице в лечебното заведение, където се извършва бързият тест, или в РЗИ, или в НРПЛ по ХИВ. Пробите се транспортират бързо с куриер до НРПЛ по ХИВ. Минимална придружаваща информация: три имена, ЕГН и адрес по ЛК, а при анонимно изследване – код. Име и телефон на лекаря, който изпраща пробата. Ако не е възможно да се вземе венозна кръв на място, насочете пациента към РЗИ / КАБКИС или НРПЛ по ХИВ.

1.2. Реактивен резултат от първично изследване с лабораторен тест.

Изпратете остатъка от пробата, която е показала реактивен резултат и придружаващата информация за изследваното лице, в НРПЛ по ХИВ.

Ако пациентът е научил за реактивния резултат, уведомете го, че резултатите от първичните изследвания не са окончателни, те може да са фалшиво реактивни или да са индикация за действителна инфекция, затова трябва да се извърши  потвърдително изследване в НРПЛ по ХИВ. Пробите се транспортират бързо с куриер до НРПЛ по ХИВ. Придружаваща информация: Три имена, ЕГН и адрес по ЛК, а при анонимно изследване – код. Име и телефон на лекаря, който изпраща  пробата.

2. ПОТВЪРДИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ В НРПЛ ПО HIV НА ПЪРВАТА КРЪВНА ПРОБА

2.1. Ако резултатите от НРПЛ по ХИВ са отрицателни се приема, че лицето не е инфектирано с ХИВ, ако не е в прозоречен период.

2.2. Ако резултатите от НРПЛ по ХИВ са положителни се налага да се извършат повторни изследвания с нова проба (втора кръвна проба взета с нова венепункция). Пробите се взимат както е посочено в т. 1.1. и всички вакутейнери се  етикетират като втора кръвна проба с имената на пациента. Заедно с втората кръвна проба се попълват и приложенията от Наредба 47, качени на сайта на НРПЛ по ХИВ. Включва се име и телефон на лекаря, който изпраща пробата.

3. ПОТВЪРДИТЕЛНО ИЗСЛЕДВАНЕ В НРПЛ ПО HIV НА ВТОРАТА КРЪВНА ПРОБА

3.1. Изследване на втора кръвна проба в НРПЛ по ХИВ. Втората кръвна проба се взима от лекаря, назначил първото изследване или както в точка 1.1.

3.2. Ако резултатите от НРПЛ по ХИВ са неопределени се извършат допълнителни изследвания с нови кръвни проби след няколко седмици (по инструкции от НРПЛ по ХИВ).

3.3. Ако резултатите от от НРПЛ по ХИВ и на втората проба са положителни, се издава протокол, че лицето е инфектирано с ХИВ. При спазване на конфиденциалност, протоколът се дава на лицето и се насочва за ХИВ терапия. Обяснете ползата  от терапията и приканете същото да насочи своите партньори да се изследват за ХИВ.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ВИРУСЪТ НА ЧОВЕШКАТА ИМУННА НЕДОСТАТЪЧНОСТ (ХИВ)?

Вирусът на човешката имунна недостатъчност (ХИВ) причинява синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН). След като ХИВ проникне в тялото, той атакува най-важните клетки на имунната система. Тъй като имунната система  постепенно отслабва, тя става неспособна да Ви защити от инфекции и злокачествени заболявания.

HIV се предава чрез контакт с телесни течности на заразен човек като сперма, вагинална течност, кръв или кърма. Не съществува риск при ръкостискане, прегръдка, ползване на общи прибори за хранене и други битови контакти.

Не съществува никакъв риск от предаване на инфекцията, когато носителят на инфекцията се лекува и е с неоткриваем HIV вирусен товар.

Неоткриваем вирусен товар означава, че не сте заразен за околните.

СПИН (синдром на придобита имунна недостатъчност) се диагностицира, когато в резултат на инфекция с ХИВ започнат да се проявяват симптоми на имунен дефицит: чести и продължителни инфекции, причинени от необичайни микроорганизми, които трудно се повлияват от лечението или поява на някои злокачествени заболявания. СПИН настъпва, когато броят на засегнатите имунни клетки стане твърде малък (обикновено под 200 CD4 T лимфоцити/μl в периферната кръв).

Може да отнеме месеци до 10-15 години преди инфекцията с ХИВ да се развие в СПИН. Това зависи от много индивидуални фактори. Ако не се изследвате, може никога да не разберете, че имате ХИВ, докато не започнат проявите на СПИН.

Съществува съвременно лечение, антиретровирусна терапия (АРТ), която успешно спира размножаването на вируса и разрушаването на имунната система. ХИВ инфекцията не може да бъде излекувана напълно със съвременните средства. За  щастие, обаче, АРТ помага да бъдете практически здрави и не заразни за околните за дълъг период от време. Колкото по-рано започнете лечението, толкова по-добре ще се възстанови имунната Ви система и подълго време ще бъдете в добро  здраве. Лечението намалява почти до нула риска от предаване на вируса, включително и на Вашето бебе (ако сте бременна).

Независимо от лечението, важно е да използвате презервативи по време на секс.

Ако и Вашият партньор е с ХИВ, презервативите помагат и двамата да се предпазите от други сексуално предавани инфекции.

АКО ИМАМ HIV, МОГА ЛИ ДА ГО ПРЕДАМ НА БЕБЕТО СИ?

По време на бременност има голям риск ХИВ да премине през плацентата и да зарази бебето.

По време на раждането, особено ако то е по естествен път, бебето е изложено на риск от инфекция с ХИВ чрез кръвта и други телесни течност на майката.

ХИВ може да се предаде на бебето и чрез кърмата.

Вие, Вашият акушер-гинеколог и лекуващият Ви лекар трябва да обсъдите възможностите да намалите максимално риска от предаване на HIV на Вашето бебе. Някои от възможностите са:

  • Лечение на ХИВ инфекцията по време на бременността.
  • Лечение на ХИВ инфекцията по време на раждане, ако е необходимо
  • Прием на лекарства против ХИВ от Вашето бебе след раждането, след консултация с лекар от едно от 5-те специализирани отделения или сектори за проследяване и лечение на ХИВ/СПИН в България (виж контактите по-долу).
  • Раждане чрез Цезарово сечение.
  • Не прибягвайте към кърмене! Давайте на бебето си адаптирано мляко.
  • Следвайки тези указания, 99% от заразените с ХИВ жени няма да предадат ХИВ на бебето си.

Лечението на ХИВ намалява количеството на вируса в тялото. Лечението по време на бременност има две цели:

да защитите собственото си здраве

да сведете до минимум възможността за предаване на ХИВ на Вашето бебе. Различни комбинации от лекарства срещу ХИВ могат да се използват за потискане на размножаването на ХИВ. Това се нарича „лекарствен режим“.

Ако вече приемате лекарства за лечение на ХИВ, трябва да продължите лечението по време на бременност, но след задължителна консултация с лекуващия лекар от специализираното отделение или сектор за ХИВ/СПИН. Той може да препоръча промяна на режима на лечение докато сте бременна.

Ако до този момент не сте приемали лекарства, говорете с Вашия акушер-гинеколог и се свържете със специализирано отделение или сектор в една от Университетските болници в София, Пловдив, Ст. Загора, Плевен и Варна, за да започнете лечение възможно най-бързо.

Отделение за лечение на придобита имунна недостатъчност, Клиника за лечение на вирусни хепатити, чревни инфекции и придобита имунна недостатъчност към СБАЛИПБ „Проф.Иван Киров“ – София

02 9023732; 02 9023733; 02 9023711

от 8.00 до 14.00

sbalipb@abv.bg

Сектор за лечение на пациенти с ХИВ, Инфекциозна клиника, база II на УМБАЛ “Свети Георги” – Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66; СПИН кабинет

032/60 27 46; 032/60 27 41;032/60 27 45

unihosp@unihosp.com

Сектор за лечение на пациенти с ХИВ, Първа клиника по инфекциозни болести, УМБАЛ „Св.Марина“ – Варна. ул. „Цар Освободител“ № 100, гр. Варна

052/30-28-51; 052 978 703

office@svetamarina.com

Сектор за лечение на пациенти с ХИВ, Инфекциозна клиника на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен. бул. „Георги Кочев“ 8А 5800 Плевен

064/ 886100

umbal@umbalpln.com

Сектор за лечение на пациенти с ХИВ, Клиника по инфекциозни болести на УМБАЛ „Проф.Д-р Стоян Киркович“ – Стара Загора. ул. Генерал Столетов 2

042 698 420; 0887664216; 0887310727

www.umbal-kirkovich.org

Важно е да приемате предписаните Ви лекарства точно според указанията. Ако не ги приемате редовно, вирусът може да стане резистентен към него. Ако това се случи, лекарствата вече няма да действат и ще има много по-голям шанс ХИВ да зарази Вашето бебе.

Лекарствата, използвани за лечение на ХИВ инфекция, могат да причинят нежелани реакции. Честите нежелани реакции включват гадене, диария, главоболие и мускулни болки. По-рядко срещани нежелани реакции са: анемия, увреждане на черния дроб и проблеми с костите като остеопороза. Лекуващият Ви лекар може да Ви предостави информация за всяко лекарство срещу ХИВ, което приемате.

Да сте с ХИВ инфекция означава, че можете да се заразите по-лесно и от други причинители на инфекции. За да останете здрава, доколкото е възможно, при Вашите пренатални консултации ще се обсъдят:

  • ваксините, които са Ви поставени
  • необходимостта от тестове за проследяване на чернодробната функция
  • необходимостта от тестове за други инфекции, предавани по полов път. Ако имате такива, те също трябва да бъдат лекувани.

Вашият вирусен товар е количеството ХИВ, което имате в тялото си. Високият вирусен товар означава по-голям риск от предаване на ХИВ на Вашето бебе и по-голям риск да се разболеете. Вашият вирусен товар трябва да се следи внимателно  през цялата бременност. Имайте предвид, че дори и при нисък вирусен товар, все още е възможно да предадете ХИВ на бебето. Приемът на лекарства, обаче, намаляват този риск.

Наличието на ХИВ инфекция не увеличава вероятността от генетично заболяване на Вашето бебе. Вие можете да предприемете генетично изследване, точно както всека друга бременна жена. Ако решите да направите фетални генетични  тестове като амниоцентеза или хорионбиопсия (CVS), рискът от предаване на вируса на Вашето бебе по време на тези тестове не се увеличава, при условие че следвате терапевтичния режим, предписан от лекуващия лекар.

МОГА ЛИ ДА РОДЯ ПО ЕСТЕСТВЕН ПЪТ?

Ако вирусният Ви товар не е висок, можете да родите по естествен път. Обсъдете с Вашия акушер-гинеколог най-добрия вариант за Вас.

Повечето бебета, заразени с ХИВ от майката, се заразяват по време на раждането. По време на естествено раждане бебето е изложено на телесните течности на майката, които съдържат вируса. Интравенозното подаване на лекарства за ХИВ по  време на раждане намалява значително риска.

Ако имате висок вирусен товар, Вашият гинеколог може да препоръча раждане със секцио. Цезаровото сечение намалява риска от предаване на ХИВ на бебето по време на раждането. В тези случаи, процедурата се извършва малко преди термина (на 38-ма гестационна седмица), за да се намали рискът от започване на раждане преди планираната операция.

Раждането със секцио крие някои допълнителни рискове, ако сте с ХИВ инфекция:

  • Може да имате отслабена имунна система, което означава, че сте изложена на по-голям риск от инфекция след операция.
  • Оперативният разрез може да зарасне по-бавно.
  • Обсъдете с Вашия гинеколог тези рискове, както и ползите от раждането със секцио за Вас и Вашето бебе.

Ако сте планирали раждане със секцио и раждането започне по-рано, трябва незабавно да отидете в болницата. Решението за това как ще се роди Вашето бебе ще бъде въз основа на няколко фактора: преди колко време е започнало раждането, какъв е вирусният Ви товар, Вашият режим на лечение на ХИВ и общото Ви здравословно състояние.

СЛЕД КАТО РОДЯ, КАК ЩЕ РАЗБЕРА ДАЛИ БЕБЕТО МИ ИМА ХИВ?

Ако сте с ХИВ инфекция, Вашето бебе ще бъде изследвано за ХИВ няколко пъти през първите няколко месеца след раждането. При изследването се търси дали вирусът е в кръвта на бебето.

Вашето бебе трябва да получи течни лекарства след раждането, за да се намали допълнително рискът от заразяване. Първата доза се дава възможно най-скоро в рамките на 6 до 12 ч. след раждането. Профилактиката продължава 4 до 6  седмици.

Най-честият страничен ефект от това лечение е анемията. Лекарят на бебето трябва да го наблюдава за анемия и да приложи лечение, ако е необходимо.

Бебетата, диагностицирани с ХИВ инфекция, се нуждаят от специализирани грижи. Лекарят на бебето може да Ви каже повече за това.

Да останете здрава е най-доброто нещо, което можете да направите за себе си и Вашето бебе. Ето някои неща, които можете да направите, за да сте здрави:

  • Продължете да взимате лекарствата си срещу ХИВ. Обсъдете лечението си с Вашия лекуващ лекар за ХИВ от специализираното отделение или сектор за лечение на ХИВ/СПИН след раждането на бебето.
  • Погрижете се за психичното си здраве. Раждането може да бъде щастлив момент, но също така е много стресиращ. Може да ви е по-трудно да се грижите за себе си след раждането на Вашето бебе. Ако изпитвате затруднения да  приемате лекарствата си според указанията или просто се нуждаете от помощ, за да се справите с отглеждането на детето, говорете с Вашия партньор, членове на семейството, приятели или акушер-гинеколог.
  • Изберете метод за контрол на забременяването. Възможно е да забременеете 4 седмици след раждане. Добра идея е да помислите за методи на контрацепция, които да приложите след раждането на Вашето бебе. Важно е да си осигурите достатъчно време между бременностите. Това дава шанс на тялото ви да се възстанови.
  • Планирайте следващата си бременност, ако желаете. Преди да забременеете отново, посетете своя гинеколог за преглед. При това посещение трябва да обсъдите антиретровирусната терапия, която приемате.

Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН): Група от признаци и симптоми, обикновено на тежки инфекции при хора, носители на вируса на човешка имунна недостатъчност (ХИВ).

Амниоцентеза: Процедура, при която се взимат амниотична течност и клетки от матката за изследване. Процедурата използва игла за изтегляне на течност и клетки от плацентата.

Анемия: Необичайно ниски нива на червени кръвни клетки в кръвния поток. Повечето случаи са причинени от намалено ниво на желязо.

Цезарово сечение: Раждане на плода от матката чрез разрез, направен в корема на жената.

Вземане на проби от хорионни вили (CVS): процедура, при която се взема малка проба от клетки на плацентата, които се изследват.

Вирус на човешката имунна недостатъчност (ХИВ): вирус, който атакува определени клетки на имунната система. Ако не се лекува, ХИВ може да причини синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН).

Имунна система: Естествената защитна система на тялото срещу микроорганизми (вируси и бактерии), които причиняват заболявания.

Акушер-гинеколог: Лекар със специално обучение и образование по женско здраве.

Остеопороза: състояние на изтъняване на костите, което води до по-лесно счупване.

Плацента: Орган, който осигурява хранителни вещества и отвежда отпадъците от плода.

Пневмония: Инфекция на белите дробове.

Семенна течност: Течност, която се произвежда от мъжките полови жлези и съдържа сперма.

Сексуално предавани инфекции (СПИН): Инфекции, които се разпространяват чрез сексуален контакт. Инфекциите включват хламидиаза, гонорея, инфекции, причинeни от HPV и HSV, сифилис, както и инфекцията с ХИВ.

Ваксини: Вещества, които помагат на тялото да се бори с инфекциите. Ваксините се правят от много малки количества обезвредени микроорганизми – причинители на заболяване (бактерии, токсини и вируси).

НАД УКАЗАНИЯТА РАБОТИХА:

Проф. д-р Мария Николова, дмн

Завеждащ Национална референтна лаборатория по имунология, НЦЗПБ

Доц. Ивайло Алексиев, дв

Завеждащ Национална референтна потвърдителна лаборатория по HIV, НЦЗПБ

Проф. д-р Мариана Стойчева, дмн

МУ гр. Пловдив

Проф. д-р Нина Стоянова Янчева-Петрова, дмн

Катедра по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина – МУ-София;

СБАЛИПБ “Проф. Иван Киров“

С подкрепа на:

БЪЛГАРСКОТО ДРУЖЕСТВО ПО АКУШЕРСТВО И ГИНЕКОЛОГИЯ

Д-р Радко Тоцев- главен координатор

Проф. Асен Николов

Проф. Иван Костов

СТОЛИЧНА КОЛЕГИЯ НА БЛС

Д-р Станимир Качешмаров ОПЛ-главен координатор

Д-р Асен Меджидиев

НАЦИОНАЛЕН ЦЕНТЪР ПО ЗАРАЗНИ И ПАРАЗИТНИ БОЛЕСТИ

НАЦИОНАЛНА МРЕЖА НА ЗДРАВНИТЕ МЕДИАТОРИ

Проф. Ивайло Търнев член на УС

ФИРМА МАРФАРМА СД ЕООД

Управител маг. фарм. Мариела Марчева